Обикновените европейци като цяло споделят настроенията на своите лидери по отношение на Гърция. Според проучване на „Файненшъл таймс” и „Харис” едва една четвърт от германците са убедени, че периферната страна трябва да остане в еврозоната или да получи допълнителна помощ. 25% от гражданите на Германия вярват, че Гърция някога ще успее да се разплати за получената помощ. В Испания и Италия настроението към проблемната икономика е много по-оптимистично.

Европейците вече са уморени от гръцкия проблем. „В продължение на повече от две години ние предоставяме на Гърция гаранции, подкрепа и огромни количества пари, но нашите очаквания не се оправдават”, заяви германският канцлер Ангела Меркел.
Най-много от всички неудачи на Атина недоволстват именно германците-основните кредитори на затъналата в дългове държава. 26% от жителите на Германия са убедени, че Гърция никога няма да изплати дълговете си, сочат данни от проучване на „Файненшъл таймс” и „Харис”. При това едва една четвърт от германците са убедени, че изпадналата в дългове Гърция трябва да остане във валутния блок. В тази група попада и Меркел, която уверява, че би искала страната да остане в еврозоната, но това не значи, че Гърция може да разчита на снизхождение.

За разлика от Ангела Меркел френският президент Франсоа Оланд се придържа към по-мека позиция по отношение на длъжника. Но това не пречи на Париж да повтаря максимата на Берлин, че Гърция трябва да изпълни поетите ангажименти. На по-широко ниво французите показват солидарност с германците, въпреки че изглеждат по-приятелски настроени. 32% от френските граждани смятат, че Гърция трябва да напусне еврозоната (сравнено с 56% от германците). В същото време само една четвърт от гражданите на Франция смятат, че проблемната страна трябва да получи допълнителна помощ. Почти никой във Франция и в Германия не вярва, че Гърция ще може да се разплати за своите дългове и няма да се нуждае от допълнителна финансова помощ.

Срещу Гърция е и това, че обемът на помощта, от която се нуждае страната, непрекъснато се увеличава. По оценки на европейските чиновници заради влошаването на ситуацията в гръцката икономика Атина ще се нуждае от допълнително 20 милиарда евро към вече съгласувания през февруари пакет от 130 милиарда евро. През октомври Гърция трябва да получи транш от помощта в размер на 31,5 милиарда евро. „След доклада на „тройката” Франция и Германия най-вероятно ще подкрепят Гърция и ще бъде постигнато компромисно решение. Но все още обаче не е ясно какво. Меркел и Оланд разбират, че не могат до безкрайност да субсидират периферната страна. А удължаването на сроковете за погасяването на кредитите ще означава още разходи за тях. Най-вероятно те ще достигнат до извода, че да се пусне Гърция би било по-икономически целесъобразно. Това ще стане в близките месеци, възможно е дори до края на годината”, казва анализаторът от „Капитал икономикс” Бен Мей.

Испанците и италианците най-много искат Гърция да остане във валутния блок. При това, повече от половината от анкетираните в Италия и Испания смятат, че властите трябва да направят повече за спасяването на Гърция. В случай на излизане на Гърция от еврозоната кредиторите могат фактически да забравят за отпуснатите средства, а спекулантите ще си намерят нова „жертва” сред проблемните икономики.

„След излизането на еврозоната Гърция най-вероятно ще обяви реструктуриране на дълга, така че основните донори трябва да са готови да получат обратно само част от средствата. В същото време вниманието на пазарите ще се насочи към Испания и Италия. Испания вече поиска 100 милиарда евро за банкова реформа и не е изключено и Италия да потърси многомилиарден кредит”, отбелязва Мей.