Те ръмжат. Те се чешат. Струва им се, че тялото им се покрива с гъста козина, а на пръстите им изникват остри нокти. Върколаците наистина съществуват. И с тях се занимават психиатрите.

Ликантропията остава слабо изучена. Дори не я смятат за особено психическо разстройство. От медицинска гледна точка това изглежда разумно. Но все пак е интересно да разберем какво се случва в мозъка на тези хора.

Ян Дирк Блом от университета в Грьонинген (Нидерландия), сблъскал се с такъв пациент, решил да изясни доколко разпространено е подобно състояние. Като се поровил в архивите, той изяснил, че от 1850 година са регистрирани всичко 56 случая, в които хора твърдели, че сякаш се превръщат в животни.

13 от тях съответстват на клиничните критерии за ликантропия, тоест представяли си, че се превръщат във вълци. Останалите били вариации на дадената тема – на хората им се струвало, че стават кучета, питони, жаби и дори пчели.

Както подчертава Блом, в учебниците ликантропията (има се предвид психическото отклонение, а не реално превръщане на хората в животни) се споменава доста често. Но се среща рядко, което учудило учения.

Клиничната ликантропия не се отделя в обособена болест. Смята се, че това е проява на шизофрения, биполярно разстройство и депресия. Действително, от 56-те споменати пациенти 25% страдали от шизофрения, 23% – от психотична депресия, около 20% – от биполярно разстройство. 34 от тях били мъже, 22 – жени. Симптомите може да се наблюдават в продължение на час и няколко десетилетия.

Първият случай от колекцията на Блом е разказ за мъж, постъпил в лечебницата на френския град Нанси през 1852 г. Пациентът твърдял, че е станал вълк, и показал зъби, които смятал за вълчи. Освен това той бил убеден, че има четири крака, а тялото му е покрито с гъста козина Болният поискал сурово месо, но когато лекарите удовлетворили желанието му, повърнал и заявил, че то не е достатъчно развалено.

Другите случаи в много отношения напомнят описания. Един пациент например видял в огледалото вълча глава вместо своята. Друг смятал, че има скелет не на човек, а на прасе. Трети се оплаквал, че на краката му растат нокти.

Блом посочва, че за чувството на физическо съществуване и следователно – възприятие за собственото тяло, отговорят определени мозъчни области. Сред тях са зоните, регулиращи движението и физическото възприятие – премоторната и сензорната кора. Възможно е някаква роля да играят и зони под кората.

През 1905 г. френски невролози предложили специален термин – кинестезиопатия (coenaesthesiopathy) за обозначаване на състояние, в което човек има усещане, че тялото му се е изменило – устата и зъбите му са придобили друга форма, гръдният му кош се е разширил, ръстът му се е смалил, а в стомаха му гори огън…

Това понятие отдавна е забравено, тъй като било сметнато за по-целесъобразно да се лекуват психическите разстройства, предизвикващи такава илюзия. Затова и измененията, случващи се в мозъка при ликантропия, остават неизучени.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. History of Psychiatry.