Единственото място, където жителите на Букаците могат да ползват мобилните си телефони, е извън селото на разклона за Горово и Смилян.

Четири родопски села звънят на лекар или на спешен телефон през роуминг на гръцки оператори. “Не гледай оператора, то постоянно се получават съобщения от гърци. Като е спешно, се обаждаме, нищо, че е скъпо”, казва Методи Хаджиев от Букаците.

В нито едно от граничните села Букаците, Липец, Горово и Ельово няма обхват на български мобилен оператор. Хората в тях ходят по баирите да намерят някъде минимален обхват, за да се свържат с близките си, казва кметицата им Светла Макова.
“Не могат да наберат дори тел. 112, камо ли лекар. Миналата година стана пожар и за да съобщим на 112, ходихме километър до мястото с обхват”, добави тя.

Някои хора имали и стационарни телефони, но крадци задигали кабелите и затова почти не работели. “Много си закриха стационарните телефони, защото разчитаха на мобилните. Кабелът е по въздуха, окачен е по дърветата и често крадци го вземат за вторични суровини. Давам около 100 лв. на месец за телефон, интернет, цифрова телевизия, но през половината месец нe работят”, гневи се Макова.

Мъжът й работи в Козлодуй, а големият  син е диабетик. “Трябва да имам връзка с тях, единият работи тежка работа, а другият е болен. На всичкото отгоре и работата не мога да си върша, отговарям за 4 села, които са пръснати в планината”, казва тя.

Само Липец има асфалт, до другите пътят е черен. Заради телефонни връзки 92-годишният Мехмед Сюлманов аха да изгори с 3300 лв. Измамници го намерили на стационарния телефон. Звъннали му от мобилен през нощта от единственото място с обхват на разклона преди селото. Притеснили стареца, че внукът му е пострадал и трябвало да плати лечението. Дядо Мехмед взел парите и тръгнал към разклона да ги предаде. По пътя се сетил, че може да е измама, пробвал да звънне на близките си от мобилния телефон, но нямало покритие.

“Ония бяха с качулки, дадох им ги, защото мислех, че е истина”, обяснява старецът. След като измамниците офейкали, успял да звънне на дъщеря си, която подала сигнал и крадците били причакани на влизане в Смолян. Дядото ходил няколко пъти да пише обяснение в полицията. Първо му върнали парите, а близките му вече ги внесли в банка.

“Не може да се обадим на Бърза помощ дори. Ако на някого му прилошее, не може да потърси нито лекар, нито някой роднина да помогне. А старци тук колкото искаш.

От 2 г. имам мобилен телефон, но една минута не съм ползвала - трудно ходя, как да ида до разклона да говоря”, обяснява 72-годишната Анита Пачелиева. Според нея държавата се чуди как да изгони хората от селата. В Букаците например няма нито една изоставена къща, както е при други села из Родопите.

Скоро обаче и то ще заприлича на другите - няма път, няма телефони, няма училище и лекар. Само близостта му до Смилян го спасява, смята Пачелиева.  “Дори и да нося телефона, за какво ми е. Ако се налага да говоря с децата, вземам го и отивам на разклона за Смолян”, казва и 65-годишният Карамфил Пачалиев.

Ако ми стане зле някъде, там ще се мре. Няма как да викаш за помощ, отсича и 68-годишният Методи Хаджиев. Освен старците в Букаците тези дни има и повечко млади - на следващия ден се стяга сватба на завърнали се от гурбет в Испания.

“8 г. съм там, връщам се и попадам в дупка, с никого нямам връзка. Приятелите ми там сигурно ми звънят, но няма кого да намерят”, казва млада гурбетчийка, която работи в завод за портокали във Валенсия.

В Родопите се прибрал за лятото и Вехби Бимбашиев, който от десетилетия живее в Истанбул. “Идвам тук за 3-4 месеца през лятото, довеждам и внуците, обаче родителите им искат да ги чуят и няма как, а по цяла година плащам такси за български мобилен оператор”, ядосва се той. Обяснява, че и да има някъде обхват, е толкова слаб, че разговорът прекъсва по средата. Той не може да проумее как оператори, които имат лиценз за Гърция, покриват и периферните села от България, а нашите, които им е задължение, не го правят.

“Оттатък границата най-близкото населено място е на 30 км, а ние сме на 4-5 от Смилян и на 25 от Смолян”, нарежда Бимбашиев. Жителите на 4-те села са общо 120 души. 80 от тях се подписали в писмо до 3-те мобилни оператора с искане да осигурят покритие. Отговорили им, че населените места са малки и нямат сметка да влагат средства, а и релефът, където са разположени, не е добър. Преди година местните се жалвали в Комисията за защита на потребителите. След 9 месеца дошли и установили на място, че това, което твърдят, е така. От комисията завели дела срещу операторите, но още нямало резултат.

“Държавата да направи нещо за такива отдалечени места като нашето, че да имаме обхват на мобилните телефони. И тук живеят хора, жестоко е да ги оставиш без връзка”, казва Макова. В същото време в месечните фактури операторите искат пълната такса, независимо че покритие няма. Кметицата постоянно атакува мобилните доставчици с това, че прибират пълните такси, без реално да има доставка на услуга и за рекламите, които правят, че покриват 98% от територията на страната.

Това лято дори децата не си идвали за ваканцията заради липсата на обхват - чуят се с родителите, че са добре, и не идват. Нали трябва да имат връзка, всеки работи някъде, където не може да няма телефон. В Букаците положението е най-зле. Обхват има само около една тенекиена автобусна спирка на разклона за Горово и Смилян. В селото кръстили спирката “пощата”. Всеки, който иска да се обади, ходи там. “Чака се около 5 минути, докато се появи една чертичка. Ако през това време дойде някой друг и ставаме много и никой не може да се обади”, обясняват местните. Почти през час хората тичат да си прослушват и неотговорените повиквания.

 Автор на текст  и снимки: Валентин Хаджиев