Само Свиленградското село Дрипчево от хасковския регион е описан със своя харектерен диалект в Аудиодиалектната карта на българския език на БАН. Дрипчевският диалект е вписат със своите особености от архивите на Института за български език.

От Академията обаче обявиха, че всеки може да предложи запис на диалектен говор от своето родно място, който ще бъде допълнен в Картата. Едно от условията е звуковият файл да бъде с дължина до 5 минути. Подателят му трябва обаче да посочи и своето име, мястото, за което е характерен говорът, и възрастта на говорителя.

След това записът се изпраща чрез формата: http://dcl.bas.bg/forum_dialekti/.

След като прослушат звуковия файл и изследват говора, учените от Института могат да го включат в Диалектната карта. Така всеки българин ще може да участва в съхранението на богатството народните диалекти.

До момента картата е заредена с над 60 диалекта. Повече от половината от тях са автентичните аудиозаписи, които са правени на място от специалисти, интервюирали местни хора в различни региони на страната. Картата на диалектните говори обхваща цялата българска езикова територия, затова съвсем естествено на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, както и Западните покрайнини.

На картата Хасково се поява като част от северния тип Тракийски говори, към който спадат още Първомайско и Свиленградско. Характерният хасковски диалект обаче не е представен с жива реч, затова всеки хасковлия, който го смята за живописен и изразителен, може да изпрати запис на баба си в БАН.

Дигиталната диалектна карта е разработена по проекта „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика“, фифансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

В разработката участват над 25 изследователи. Освен по картата на българските диалекти, те работят и по система за автоматичен превод между седем езика.

М. Манолова