Днес се навършват 1200 години от рождението на свети Методий (815-885). Той заедно с брат си Кирил е създател  на славянската писменост.

Биографичните сведения за Методий са съвсем оскъдни. Не са известни нито точната година на рождението му (вероятно около 815 г.), нито светското му име. Не е ясно и какво го кара да напусне високия си административен пост - управител на област, населена със славяни, близо до Солун, и да стане монах.

Създаването и първоначалното разпространяване на славянската писменост са свързвани с живота и делото на двамата братя Кирил (със светско име Константин) и Методий. Те са родени в Солун - втория  административен център на Византия. Градът се обитава от славяни от българската група, поради което въпреки натрупаните исторически познания за техните родители и днес все още се спори за произхода на двамата братя.

Константин е роден през 826 или 827 г. На 16-годишна възраст заминава за Константинопол в прочутата Магнаурска школа, в която се учат и децата на императорското семейство. Тук той получава високо образование и енциклопедични познания, проявявайки влечение към граматиката и философските науки. Пред него се откриват възможности за светска кариера, но той става монах и избира поста библиотекар на патриаршеската библиотека при църквата „Св. София". На 20 г. Константин провежда първия си публичен диспут срещу бившия Константинополски патриарх Йоан Граматик. След успеха му е привлечен за преподавател по философия в Магнаурската школа. Оценявайки високата му ерудиция, императорският двор му възлага специална мисия при сарацините (арабите) в Багдад. Там той води религиозно-философски диспут с местни мюсюлмански учени и изпълнява успешно и политическа мисия, като издейства освобождаването на византийски военнопленници.

През 855 г. Кирил напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира „Св. Полихрон" в Мала Азия. Тук в продължение на няколко години двамата, най-вероятно по указание на императорския двор, създават глаголицата - първата славянска азбука.

Глаголицата е графична система на основата на фонетиката на славянския език. Основни знаци за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. В графичната й структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени очертания от гръцкото ръкописно писмо. Съществуват предположения за заемки също от източни и други азбуки. Глаголицата се е използвала активно в българските земи и частично - в други населени със славяни земи до ХII в.