Днес се навършват 160 години от рождението на великия български революционер и борец за националното освобождение на България и изключителен поет и публицист Христо Ботев.

Той е роден в знаменитата за Европа 1848 г. на 6 януари. На 27 години пише във в. "Знаме" от 13 юли 1875 г.: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетан с поетически и журналистически талант. Христо Ботев остава завинаги един младеж, обрекъл се на Отечеството си.

Той е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител, но по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във в. "Гайда", редактиран от П.Р.Славейков, е публикувано първото стихотворение на младия Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. „Дума на българските емигранти" е първият вестник на Христо Ботев, излязъл на 10 юни 1871 г. в Браила. В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Потръгва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - след новината за Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставя капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", е подозирал, че думите му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." с времето ще се увековечат и до неговото име.

Историята изглежда е отредила герои като Христо Ботев и Васил Левски да се почитат по-тържествено в деня на тяхната героична гибел, а не в деня на рождението им.

А тогава, както е било на 6 януари 1848 г. над поробена България е изгряла звездата на личност, която през времето ще огрява пътя на поколения българи.