Днес честваме 131 години от Съединението на България.  Тържественият ритуал в Хасково е от 11.30 часа пред паметника на Незнайния воин. След официалната част на площада ще има изпълнения на фолклорен танцов ансамбъл „Златна Тракия“

Съединението често е наричано най-българското събитие в новата ни история. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така, през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население се учредяват и комитетите - "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който  подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той (в качеството си на лоялен васал на Османската империя) откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля начинанието губи смисъл и би било обречено на неуспех. Според някои български историци пред българския княз не е имало дилема, тъй като той чисто политически не е могъл да откаже да признае Съединението, защото това автоматично означавало да бъде свален от престола. Но независимо какви са били историческите условия и неговите лични подбуди, мъжеството му да подкрепи присъединяването на Източна Румелия е важна гаранция за успеха на делото.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е губернаторът на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Князът лично пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

За официален празник на страната е обявен с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Haskovo.net