Християнският свят отбелязва днес Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем, родното място на Йосиф.
Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята - в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.
Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.
В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.
Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Обичаят повелява семейството да празнува, но за разлика от Бъдни вечер похапва и блажно. Обредната трапеза включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.
Вярващите ходят на черква, където има празнична Рождественска служба.
Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване.