Днес 105 години по-късно, Родопската Шипка е спокойна, цветя отново ще окичат паметника-костница с останките на героите. На географската карта кота 1311 е обозначена с името Средногорец, в чест на прославения полк, донесъл с кръвта свободата на Родопите, а някогашното село Аламидере носи с гордост името на полковник Серафимов.

На този връх битката е била на живот и смърт, по-малко от 500 български войници трябвало да спрат 15 хиляди турски войници. Днес немислимо съотношение на човешки единици. Решителните боеве започват рано сутринта на 19 октомври 1912 г., по-късно Генералният щаб на армиятя дава заповед за отстъпление. Полк. Серафимов взема съдбоносното решение и не се подчинява, което по военен устав се наказва само със смърт.

Историята разказва как ефрейтор Стефан Станчев описва категоричния отпор на Полковника пред началството: „Гешев викаше по телефона, та го чуваха и нашите войници: „Серафимов! Ще дадеш заповед да отстъпим на старата граница (б.а. връх „Рожен“)!“ Серафимов му отговаряше: „До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещаха като освободители, да бъдат унищожени от турците.“

В полковия дневник от 20 октомври обаче полк. Владимир Серафимов пише: “Взех решение да удържа противника на превала 1311, защото веднъж неприятелят заел същия превал, положението на полка става крайно критично и всичкото българско население в Устово, Райково и другите села ще бъде унищожено“.

За това решение, което е предецент в историята на българската армия, са писали военни и граждански историци, поети и писатели. Освободителят на Родопите не се подчинява, въпреки устава. Резултатът е известен, а победителите не ги съдят. 

Сега на кота 1311 всичко е спокойно, остава единствено да коленичим, да положим цвете и да поемем глътка въздух със същата упорита вяра, че за Родината си струва и да умрем.

Поклон пред паметта на героите!