С нов закон, подписан от Володимир Зеленски, Украйна актуализира политиката си за защита на малцинствените езици. Българският остава сред защитените езици, а руският отпада от списъка заради статута си на език на държавата, която води война срещу Украйна.

Промените засягат прилагането на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици в страната. Украинските власти посочват, че механизмите за защита на езиците са създадени, за да подкрепят националните общности и коренните народи, а не езика на държава агресор.

Наред с българския, защитата си запазват още гагаузкият, кримскотатарският, румънският, полският, унгарският, словашкият, чешкият, немският, гръцкият и други езици на националните общности. Списъкът дори се разширява с включването на ромския, урумския, румейския, кримчакския, караимския и идиш, като общият брой на защитените езици достига 18.

Решението идва на фона на продължаващия спор между Киев и Москва за статута на руския език в Украйна. Руските власти определят защитата на рускоезичното население като едно от условията за бъдещо уреждане на конфликта, докато Киев отхвърля обвиненията в дискриминация и представя промените като част от политиката за защита на украинската държавност и ограничаване на руското влияние.

Езиковият въпрос се превърна в един от инструментите на информационната война, съпътстваща руската агресия срещу Украйна. Последните промени в закона показват, че правата на малцинствените общности, включително българската, остават запазени.