Някои хора се нуждаят само от няколко минути слънце на ден, докато други могат да имат нужда от по-продължително излагане. Всичко зависи от типа кожа, сезона, географското положение и нивото на UV радиация.

Снимките на Коко Шанел с бронзов тен след круиз по Средиземно море през 1923 г. допринасят за популяризирането на слънчевите бани. Тенът постепенно се превръща в символ на статус и променя отношението на западното общество към слънчевата светлина.

В началото и средата на XX век хелиотерапията – терапевтичното използване на слънчева светлина – се прилага при заболявания като рахит и туберкулоза, а „здравословният тен“ активно се насърчава.

Днес обаче отношението към слънцето е много по-сложно.

През последните десетилетия нарастващият брой случаи на рак на кожата доведе до сериозна промяна в медицинските препоръки. Здравните кампании започнаха да насърчават ограничаването на UV излагането, използването на слънцезащитни продукти и избягването на солариумите.

В същото време научните данни показват, че слънчевата светлина има и ползи за организма. Малки количества UV радиация участват в производството на витамин D, който е важен за костите и мускулно-скелетното здраве.

И така – колко слънце ни е необходимо и къде е границата между полезното и вредното излагане?

Защо ни е нужна слънчева светлина?

Една от най-добре установените ползи от излагането на UVB лъчи е стимулирането на производството на витамин D в кожата. Витаминът играе важна роля за здравето на костите и мускулно-скелетната система.

СЗО посочва, че малки количества UV радиация са достатъчни за производството на витамин D, докато по-продължителното излагане не увеличава неограничено неговия синтез, а повишава риска от увреждане на кожата.

Слънчевата светлина има значение и за биологичния ни часовник. Дневната светлина помага на организма да регулира цикъла сън–бодърстване, като влияе върху производството на мелатонин и други хормонални сигнали.

Излагането на естествена дневна светлина е свързано и с психичното благополучие и може да подпомогне поддържането на нормален циркаден ритъм.

Важно е обаче да се прави разлика между дневната светлина и UV радиацията. За да се възползваме от дневната светлина, не е необходимо да прекарваме продължително време на пряко слънце.

Колко слънце ни е необходимо?

Няма универсален брой минути, който да е безопасен и достатъчен за всеки човек.

Необходимото количество зависи от множество фактори – цвета и типа на кожата, възрастта, сезона, географската ширина, часа от деня, облачността и UV индекса.

СЗО посочва, че при здрави хора витамин D може да се синтезира след сравнително кратко излагане. Като пример организацията дава около 12 минути при хора с чувствителна кожа (тип II) при UV индекс 7, когато са изложени лицето, ръцете и предмишниците два-три пъти седмично до приблизително половината от времето, необходимо за появата на зачервяване на кожата. Това обаче не трябва да се приема като универсална препоръка, тъй като условията и индивидуалната чувствителност се различават значително.

При хората с по-тъмна кожа производството на витамин D под въздействието на UVB може да изисква повече време. От друга страна, по-тъмната кожа осигурява по-голяма естествена защита от UV увреждане, но не елиминира риска от рак на кожата.

Австралийските и новозеландските насоки от 2024 г. също подчертават необходимостта от индивидуален подход. При хора с нисък риск от рак на кожата няколко минути слънчева светлина около средата на деня могат да са достатъчни за поддържане на нивата на витамин D, като продължителността зависи от сезона, географската ширина и откритата площ на кожата.

UV индексът е по-важен от часовника

Когато става дума за безопасно излагане на слънце, не е достатъчно да знаем колко е часът. Важен е UV индексът.

Той показва интензивността на ултравиолетовата радиация на повърхността на Земята. Колкото по-висока е стойността, толкова по-бързо UV лъчите могат да увредят кожата и очите.

СЗО препоръчва да се използват мерки за защита при UV индекс 3 или повече. При индекс 8 и нагоре организацията препоръчва да се избягва престоят на пряко слънце около обедните часове.

Кога слънцето е най-силно?

UV радиацията обикновено е най-интензивна около обедните часове. Според СЗО най-силните UV лъчи се наблюдават приблизително два часа преди и два часа след слънчевия обед.

Затова през пролетта и лятото продължителното излагане на пряко слънце в този период трябва да се ограничава, особено при висок UV индекс.

По-безопасният подход е да се търси сянка, да се носят подходящи дрехи и шапка, а откритите участъци от кожата да се защитават със слънцезащитен продукт с широк спектър.

Слънцезащитният крем не трябва да се използва като средство за удължаване на времето, прекарано на слънце. СЗО препоръчва при открити участъци да се използва широкоспектърен продукт с SPF 30 или по-висок и той да се нанася повторно, особено след плуване, изпотяване или физическа активност.

Кой трябва да бъде особено внимателен?

Хората със светла кожа обикновено изгарят по-лесно и са с по-висок риск от рак на кожата. По-внимателни трябва да бъдат и хората с много бенки, фамилна история на рак на кожата, предишен меланом или приемащите лекарства, които повишават чувствителността към UV лъчите.

Децата също са особено уязвими. Слънчевите изгаряния в детството са свързани с по-висок риск от рак на кожата в по-късен етап от живота.

По-тъмната кожа съдържа повече меланин, който осигурява известна естествена защита срещу UV радиацията. Това обаче не означава, че хората с тъмна кожа са защитени от рак на кожата или от увреждане на очите.

А солариумът?

Солариумът не е безопасна алтернатива на естествената слънчева светлина.

Според СЗО излагането на изкуствена UV радиация увеличава риска от рак на кожата, а солариумите не трябва да се използват като начин за набавяне на витамин D.

Златната среда

На практика не е необходимо да избираме между пълно избягване на слънцето и продължително излагане без защита.

Малките количества UV радиация могат да участват в производството на витамин D, но след определен момент допълнителното излагане не носи съответна допълнителна полза за този процес. За сметка на това рискът от UV увреждане продължава да нараства.

Затова най-разумният подход е умерено излагане, съобразено с типа кожа, сезона и UV индекса, последвано от подходяща защита.

Както обобщава СЗО: целта не е напълно да избягваме слънцето, а да предотвратяваме прекомерното излагане.