Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал:
— Петка, дай да се скрием в джунглата.
— Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим?
— Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро.
Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай:
— Нали каза че тигрите ще играят хоро?
— Де да знам аз че има глухи тигри.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Коментари (1)