На Иванчо батко му качва момиче в колата и отпрашва към гората, а Иванчо на колелото и след тях. Скрива се зад едно дърво и слуша; -Ще ми дадеш ли? -Няма.
-Ще ми дадеш ли, последно те питам...? -Няма да ти дам.... -Тогава слизай и се прибирай пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и я закарва на същото място и започва: -Марийке, ще ми дадеш ли ? -Ще ти дам Иванчо. -Марийке, последно те питам, ще ми дадеш ли ? -Нали ти казах, бе Иванчо, ще ти дам. -Вземай колелото тогава, аз ще се пребера пеша...
Траките са вярвали, че пещерите не са просто дупки в скалите, а живи организми. Затова много от олтарите са изсичани така, че да улавят специфичен звук или светлина, превръщайки пещерата в гигантски музикален инструмент или календар. По нашите земи те не са били просто убежища, а врати към подземния свят и утробата на Великата богиня – майка.
Смятало се е, че пещерата е пространство за Свещения брак между Слънцето като мъжкото начало опложда Земята-женското начало. В тях-младите аристократи и бъдещи царе-жреци са прекарвали време в изолация. Това е било тест за издръжливост и „прераждане“ – влизаш като момче, излизаш като посветен мъж или владетел. По време на Дионисиевите мистерии
в тях са се провеждали нощни обреди с факли, музика и вино. Участниците са изпадали в транс, за да се слеят с божеството. Гетите пък вярвали в бог Залмоксис, който, според Херодот, прекарал три години в пещера, преди да се „завърне от мъртвите“, доказвайки безсмъртието на душата.
В студиото ни гостува писателят и изследователят Христо Буковски.
Коментари (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!