- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът.
- Защо? - пита инженерът.
- Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе.
- Всичко това е много хубаво!
- Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика.
- Прекрасно!
- След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени.
- Та това е великолепно!
- Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...