Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
- Какво ти е на лицето?
- Вчера ходих във фитнеса, малко да потренирам...
- Е, какво общо може да има фитнеса, аз те питам за лицето. Какво се е случило?
- Една мутра в залата изпусна щангата...
- На лицето ти?!?!?
- Не, върху себе си, на крака си!
- А лицето ти?
- А моето лице реши да се разсмее на това...