28 °C
Омъжена софиянка отива сама на море в Бургас. Запознава се там с един бизнесмен и то любов, то секс... Връща се в София и още на 5-тия ден получава телеграма: "Леля ти умря. Погребението - утре в Бургас."
Мъжът се чудил, чудил - не е чувал за такава леля, ама пуснал жена си, но заедно със свекървата. Слизат двете на бургаската гара и ги чакат два мерцедеса - в единия мадамата, във вторият свекървата.
Минават три дни и двата мерцедеса ги откарват обратно на гарата.
Двете гузно се гледат в купето на влака и мълчат. По едно време мадамата пита:
- Мамче, а сега какво ще говорим в къщи?
- Аз не знам какво ти ще говориш, ама давай да дойдем пак и за 9-тия и 40-тия ден!
Семейни
2,114 прегледа
Следващ →
Още вицове
Купи си компютър с четириядрен процесор(130Вата) и две видеокарти, работещи в общ режим(350Вата). И си изключи парното.
Веднъж боцманът на един кораб се напил. Капитанът написал в корабният дневник:
"Днес боцманът беше пиян."
На следващия ден боцманът решил да си отмъсти и написал в дневника:
"Днес капитанът беше трезвен."
-Жал ми е за тази чаровна дама! Толкова красива, а как куца!
- О, тя е жертва на вярата си!
- Нима?
- Да. Вярва, че може да носи обувки 36!
Иванчо и Марийка минавали по един мост. Марийка казала:
- Иванчо, искам да ме издържиш да се изпикая от моста в реката.
Хванал я Иванчо и я поднесъл през перилата на моста. Държал я половин минута, цяла минута, па рекъл:
- Ма Мариике, няма ли да пикаеш, че ми отмаляха ръцете, ма!!!
- Чакай, бе Иванчо, отдолу има една лодка, чакам я да мине, та да се изпикая в нея!
А Иванчо рекъл:
- Пикай , бе Марийке - това ти е отражението бе....
КРАСУТА
********
Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта,
ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам и са нагласа!
Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса
мязам кът на убавица ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са, цъках със изик,
плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт!
Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря?
Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът?
С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ...
И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас!
Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа
и ми съй присънила буйна красута.
Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш,
щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!)
Ако смяташ, че не можем да променим света, това означава че ти няма да си от хората, които ще го направим. - Жак Фреско
