Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало.
Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал:
Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата!
-Сигурен ли си, че това е нашето котенце?
-Много прилича но пак ще проверя!
На следващото междучасие Иванчо идва разочарован:
-Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!
В съда.
Съдията:
- Трябва да се опитате да стане друг човек.
- Не всички така мислят, господин съдия. Последния път, когато се опитах да го направя, ме осъдиха за фалшифициране на документи...