Малкото зайче било вече достатъчно голямо и бащата заек решил да го "светне" за някои неща в живота .
Завел го на една поляна, където имало три зайкини и му казал :
- Стой в края на поляната и виж какво ще направя !
Отишъл той в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сине какво направих ?
- Абе видях тате, ама ако може още веднъж ми покажи.
- Добре сине, стой и гледай внимателно!
Отишъл пак в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и пак ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сега сине?
- Видях татко.
- Добре тогава . Сега ти го направи!
Отишъл малкият-голям заек в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три, четири ... оп ... тате ... извинявай.
В емоционално приповдигнато състояние, породено от прочитането на природното описание от Вазов пътепис, госпожата по литература попитала класа:
- Ученици, знаете ли, кои са цветята на любовта?
Всички мълчали, само плахо от последния чин Иванчо вдигал ръка. Госпожата с притеснение го посочила:
- Кажи Иванчо, кои са според теб цветята на Любовта?
- Госпожо, тя и Марийка ги знае.
- Мушкато, Бегония и Момина сълза...