Някакъв нещастник ходи из пустинята. Пясъци, пясъци... дни наред. По едно време вижда - вода. Втурва се натам с радостни викове:
- Вода, вода!
От водата излиза друг нещастник, с радостни викове:
- Земя, земя!
Главата на мъжа лежи на коленете на жена му. Жената го гали по косите, сваля му очилата и нежно казва:
- Мили, без очила на носа си отново приличаш на хубавеца, за когото се омъжих...
Мъжът поглежда нагоре:
- Знаеш ли, без очила на носа ми и ти не си никак за изхвърляне...