Иванчо влиза в час с насинено око. Учителката:
- Иване, какво има? Защо ти е синьо окото?
- А, нищо, госпожо. Една оса ми кацна.
- И какво? Ужили ли те?
- Не. Татко я преби с лопатата...
Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”