28 °C
Финансова криза - е това, което показва, че светлото бъдеще вече е в миналото.
Бисери
3,170 прегледа
Следващ →
Още вицове
Урок по литература. Учителката задава въпроси:
- Сега ще изучаваме творчеството на най-големия български писател, който същевременно е и поет. Кой е той - подсказвам, името започва с В и завършва на в.
Петърчо:
- Вазов!
- Браво Петърчо, харесва ми логическото ти мислене!
По-нататък ще изучаваме поезията на виден поет, който е умрял от туберкулоза. Подсказвам - името започва със С и завършва на и.
Марййка:
- Смирненски!
- Браво Марийке. Харесва ми логическото ти мислене!
Иванчо вдига ръка:
- Госпожо, кой е този писател, на който името започва с Х и завършва с Й?
- Марш навън и утре с баща си тук!
Иванчо тръгва към вратата и пътьом казва:
- Хемингуей г-жо, но ми харесва логическото Ви мислене..
Спокоен есенен следобед. На пейка в парка седят момък и девойка и
играят вечната игра.
- Ох, заболя ме пръстчето! - превзема се девойката.
- Сега ще го излекувам! - казва момъкът и го целува.
- Мина ми, но сега ме заболя бузката! - казва девойката.
- Сега и нея ще излекувам! - казва момъкът и я целува по бузката.
- Сега пък ме заболя ушенцето! - казва девойката.
- И него ще излекувам! - пъчи се момъкът.
На близка пейка седи як, мустакат чичка, който казва:
- А бе, младеж, а можеш ли да лекуваш хемороиди?
В светски салон някакъв лорд се хвали с благородническия си произход. Един от присъстващите го прекъсва:
- Скоро ще кажете, че вашите деди са били и в Ноевия ковчег.
- Не. По онова време те вече са имали собствена яхта.
Януари. Студ, виелица, сняг. На автобусна спирка седи ученик, ръцете му пъхнати в джобовете, целият посинял, трепери от студ. Към него се приближава възрастен мъж и пита:
- Какво, замръзна ли, малкият?
- Не! Аз замръзнах, а малкият си го грея с ръцете....
Търговец продава компютър на клиент и му обяснява:
- С тази машина можете да си автоматизирате много работата - може да върши половината работа вместо вас!
- Добре, дайте ми два.
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
