Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях:
- Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек)
- Не, не мога преди сватбата.
Тя си помисли: какъв джентълмен.
Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
В самолета седи един абсолютно плешив. Седящия до него внезапно се разсмял. Изгледал го плешивия и попитал:
- Какво ти е толкова смешно?
- Ами представих си, че мястото под тебе се е продънило и за да те спася те хващам за косата.
Замълчал си плешивият. След малко той се разсмял. Любопитният му спътник, запитал:
- А пък ти, защо?
- Представих си, че и под твоето място има дупка и започваш да падаш и понеже нямам друго под ръка, ти подавам косата си, да се хванеш.