28 °C
Иванчо към майка си:
- Мамо, днес директорът на училището ме извика и ме попита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му, че нямам.
- Правилно си отговорил. А той какво каза?
- Нищо, само че много се радва...
Иванчо и Марийка
3,432 прегледа
Следващ →
Още вицове
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."
...Често когато беше сам си пускаше видеокасетката от сватбата
в обратна посока. Винаги се отронваше мъжка сълза, гледайки как излиза от Гражданското като свободен човек.
На един човек му писнало от тъща му и я убил.
Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда.
След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал:
- А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Блондинка си купува два билета от лотарията. При тегленето на тиража се оказва, че единият билет печели автомобил. Приятелите на блондинката естествено започват да я поздравяват, а тя седи с умислен вид и още малко ще се разплаче.
- Евелина, защо не се радваш?
- Чудя се за какво ми трябваше да давам пари за втория билет...
Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците. Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да й изпраща телеграми. Минал ден, минали два, минала седмица ...никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "- ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
Животът е несигурен — яжте първо десерта. Анонимен
