28 °C
Нова услуга от КАТ - "глоба" на кредит. Сега вече не е необходимо да носите със себе си "дежурната" десетчка, двадесетчка или петдесетчка, притеснявайки се ще ви стигнат или не. Веднага на мястмо може да оформите кредит за "глоба". Удобни схеми на кредитиране, гъвкави отстъпки.
Професионални
2,136 прегледа
Следващ →
Още вицове
Баща се жени за втори път. пита сина си:
- Харесва ли ти новата майка?
- Май са те излъгала, татко! Тя хич не е нова!
Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри:
- Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас?
Първият:
- Ами, добре би било, да кажат - "Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината."
Вторият:
- Аз пък бих искал, да кажат - "Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел..."
Третият:
- Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: "Гледaй, гледай, той мърда!!!"
Иванчо се прибирал с колелото от училище, бързайки за вкъщи, да метне чантата и да бяга при Марийка, но минавайки през моста му се пука гумата, пада от моста и умира. На погребението всички оплакват ранната смърт на Иванчо и казват по някоя дума. Дошъл ред на баща му:
- Иванчо, Иванчо от пукната гума се роди и от пукната гума умря.
Млад адвокат се явява в съда като защитник на фермер, който е предявил иск срещу железопътна компания, защото влаковете й сгазили двайсет и четири от неговите прасета. Стараейки се да направи впечатление и за да изрази мащаба на загубата, адвокатът се обръща към съдебните заседатели с думите:
- Двайсет и четири прасета, господа! Два пъти повече от вас!
- Тате, таралежът ни от старост ли умря?
- Да, сине. Ако беше по-млад, щеше да избяга от КАМАЗ-а...
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
