28 °C
В психиатрията:
- Докторе, болния от трета стая се обяви за Цезар и заплашва че ще разруши Картаген.
- Сложете му усмирителна риза!
- А болния от осма стая се обяви за Дон Жуан.
- На него му сложете усмирителни гащи!
Разни
1,672 прегледа
Следващ →
Още вицове
Жената:
- Винаги съм мечатела да намеря мъж, който с удоволствие да ходи с мен на опера, на концерти..
Мъжа:
- И аз също!
Жената:
- МОЛЯ?!
Мъжа:
- Тогава няма да има нужда да ходя с теб!
Бай Тошо се обзаложил с един британски лорд, че не ще успее да превърне един шоп в галантен господин. Залогът бил Форд "Мустанг" (естествено за какво му е на един лорд боклук като Форд, но това е за целите на вица и затова няма да издребняваме със заядливи питанки).
След 3 месеца опити за култивиране на коравият нашенец, лордът изпраща следната телеграма до Тато:
"Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо, подпис-Лордо".
- Тате, ти защо се ожени за мама?
Бащата се обръща към съпругата си и казва:
- Виждаш ли, даже детето се чуди.
Чапай и Петка вървяли през една пустиня, Чапай се чуди как да наебе Петка. Видял да прелитат ято гигантски птици и казал:
-Петка, давай да си зарием главите в пясъка както щрусите, че тия птици ще ни изкълват мозъците.
-Добре-казал Петка и си зарил главата в пясъка.
Чапай му минал отзад, свалил му гащите и му го начукал, а Петка казал:
-Кълви, кълви докато стигнеш до мозъка, доста ще покълвеш.
Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
