28 °C
Една костенурка се катери по дърво, стига до върха, скача, помахва с лапички и пада. Така няколко пъти...
На съседното дърво две птички си говорят:
- Абе, дай вече да й кажем, че е осиновена?
Животни
4,185 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един програмист умрял и попаднал при
Свети Петър.
- Kажи сега - казал му той. Kои са
повече добрите или лошите дела?
-Ами, има и лоши, има и добри. На кантар са.
-Добре.Тогава къде искаш да отидеш - в рая или в ада?
-Ами, зависи.Трябва да видя какво е и на двете места.
Ангелът го води първо в рая.Там красиво,прекрасно ама и много скучно
Отиват в адаТам купон, весело, живо!
-А-а-а, искам да остана тука!
Добре.Останал. Още щом ангелът излязъл,в ада всичко се променило.Точно преди да го потопят в катрана програмистът изцвърчал:
-О-о-о, не!Нали тук беше различно
-Млъкни, бе нерез! Това беше DEMO версия
Лесно е да умреш за човек, когото си обичал, но е трудно да намериш човек, за който да си заслужава да умреш
Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси.
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
Докато на Олимпиадата в Атина гърмят допинг скандали, в секретни генетични лаборатории вече растат бъдещи олимпийски шампиони...
Гласуването за ГЕРБ е като мастурбацията. Поне 1/3 го правят, но малцина си признават.
Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни - Гьоте
