На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита:
- Навярно сте поляк?
- Не, цигулар съм - отговаря човекът.
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.