28 °C
Събира старшината новобранците и започва със строг глас:
- Петров, я излез две крачки напред!
Излиза Петров а старшината му вика:
- Що е това родина бе, Петров?!
А Петров плахо:
- Миии... не знам!
Старшината го скастрил и му изкрещял:
- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.
Върнал се нашия в строя, а старшината подхванал Иванов:
- Абе Иванов, що е това родина бе?!
А Иванов мазничко:
- Ми майката на редник Петров.
Старшината почервенял от яд и се развикал:
- Абе келеш това е и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.
Иванов:
- Разбрах.
Старшината:
- Кво разбра?!
Иванов, уверено:
- Че Петров ми е брат!
Военни
4,429 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Мъничко, сивичко, тежи един килограм - що е то?
- Мишка с наднормено тегло.
Хан Кубрат свикал синовете си в шатъра и има казал:
- Деца мои, вземете по една пръчка от този сноп и я строшете.
Взели те по една пръчка и я строшили.
- Хайде, сега вземете по още една пръчка и я строшете.
Взимали те по пръчка и я трошили, докато в центъра на шатъра не се образувал огромен куп съчки.
- А сега, синове мои... - казал Кубрат с тържествен глас. - Ми напалете огън, че умрях от студ, бе хаймани!
При врачка е мъж:
- Виждам, че ще се ожените догодина за богата брюнетка.
Мъжа:
- Ще ви платя двойно, ако ми кажете как да разкарам бедната изрусена блондинка от нас.
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал:
- Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?
Журналист:
- Боли ли, когато ви ударят по главата?
Боксьор(философски):
- Какво е това болката?
Журналист:
- Не получавате ли сътресение на мозъка?
Боксьора(любопитно):
- Какво е това мозък?
Пътят от хиляди мили започва с първата крачка. - Лао Дзъ
