София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
В гората занесли машина за самозадоволяване. При нея като пуснеш 2 лева и тя правила чикии. Един ден вълчо решил да я изпробва. Пуснал 1 лев, защото нямал повече и започнал, ала в края видял, че няма пишка. Решил да пита зайчето, което било много опитно в тия работи:
- Абе, Зайо! Днес пуснах един лев в машината за удоволствия и като свърших нямах пишка.
- Много ясно. За един лев тя подостря моливи.