Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."
Звъни се на вратата. Отваря човека и отвън - комшията, пита:
- Абе комшу, какво я правиш твойта котка, че вие така?
- Ми къпя я.
- Е и аз къпя мойта, ама не вие така.
- А как я изстискваш?