28 °C
Ясно и бързо прочетете наум СРБИМГЗ, и веднага ще ви засърби. Парадокс.
Бисери
3,510 прегледа
Следващ →
Още вицове
Иванчо отива на училище със синю око и учителката го пита защо.
- Ами, госпожо, снощи легнах да спя при мама и тати и по едно време татко ме пита "Иванчо заспали ?" аз му казах, че не съм и той ме наби. На другия ден Иванчо е с две сини очи и учителката пак пита какво е станало: - Снощи, госпожо, пак легнах при мама и тати и по едно време татко пак пита: "Иванчо, спиш ли ?", аз казах "не" и той ме наби. На третия ден Иванчо направо е прибит и госпожата уплашено пита какво се е случило; Лежа си аз при мама и тати и татко започва "Иванчо, спиш ли ?" - аз мълча. Той пак "Иванчо, спиш ли ?" - аз пак мълча и след малко татко пита: "Влезе ли ?" , а аз викам: "Кой ?"...
Двама каубои влезли в един бар да пият. Единият казал:
- Ей, тука имат един страшен коктейл - викат му "Лунна светлина".
- А, не. - казал другия. - Аз ще пийна едно уиски.
- Никакво уиски, ще пием коктейли.
- Не, за мен уиски.
- Барман, две "Лунни светлини"!
- Ама не искам…
Първият каубой вади пищова, насочва го към втория и му вика:
- Ще пиеш!
Оня изпива коктейла и пада полумъртъв - очите облещени, езика изплезен, косата настръхнала…
След малко се изправя и първият каубой му подава пищова:
- Добре, хайде сега ти ми насочи пистолета в челото, че да ударя и аз една "Лунна светлина".
Евреин стоял на един камък и плакъл, през това време покраи него минал друг евреин....
- Защо плачеш?
- Защото си купих два билета от държавната лотария и спечелих първа награда!
- Е то тогава не трябва да плачеш... трябва да се радваш!
- Е да ама защо ми трябваше да си копувам втория билет?
Вчера пиян милиционер е нападнал кръстословица. В резултат на нападението никой не е пострадал.
- Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? - пита съдията.
- Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?
Около веригата от правила винаги трябва да има пръстен на сребърна нишка на въображението. - Роберт Шуман
