28 °C
Червената шапчица отива на гости при баба си. Както си вървяла и хоп една вълча глава се подава от храстите. Отминала тя и нищо.
- Вълчо няма ли да ме питаш къде отвам?
- Къде отиваш?
- При баба. ....а няма ли да ме питаш какво нося?
- А какво носиш?
- Пита и мед.
А вълкът пита:
- А тоалетна хартия носиш ли?
Животни
3,203 прегледа
Следващ →
Още вицове
След успешна сделка бизнесмен се връща вкъщи и започва да отмята в тефтера:
- Дълг към банката погасен. Дълг към кредиторите - погасен.
Дълг към лихварите погасен
В този момент влиза жена му
- Миличък, трябва да ти призная, че току що ти изневерих с комшията!
- Добре, съпружески дълг погасен
Нане и Вуте с парите от гроздето заминали да видят красотите на Вечния град Рим. Влизат в Колизея и Нане му рекъл на Вуте:
- Леле, Вутееее, колко е хубаво?!
- Така изглежда фантастично, а я се замисли като го довършат как ще изглежда!
Жена се прибрала вкъщи след командировка. Много скоро започнал и скандалът:
- Нещастник, боклук, изневерявал си ми!
Съпругът, адски учуден, попитал:
- Но, скъпа, какво те кара да си мислиш това? Да не би да си видяла червило някъде или пък женски косми?
- Не, но ще ми обясниш ли какви са тези ц*ци, отбелязани на матрака от мемори пяна?
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!
- Какво подари на жена си за 8-ми март?
- Голяма кутия прах за пране.
- Ти луд ли си?
- Не, бре, имаше dvd диск с кутията прах.
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
