Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална.
Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.
Вървял си един вълк из гората. По едно време чул вой. Ориентирал се по звука и право там. Какво да види? Едно полицейско куче се хванало в капан и надава оглушителният вой.
- Брато, к’во стана? - заинтересувал се вълкът
- Ау-у-у-у-у! Не виждаш ли! А-у-у-у-у-у...
- Брато! Спасението е само едно - пригризваш крака... иначе няма оттърване...
Минал вълкът след около два часа и какво да чуе? Пак онзи същият вой. Отива пак там и...
- Ау-у-у-у-у! Брато! И трите крака пригризах и няма измъкване...