Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Едно дете отива при дядо си и му казва:
- Дядо, какво ще ми дадеш ако успея да накарам един червей да се прибере в дупката си?
Старецът се замислил и казал:
- 5 лева.
Хванали се на бас и излезли в градината. Детето намерило един червей, напръскал го с лак за коса, за да го обездвижи и втрърди и го пъхнал в ямката. Дядото удивен му дал парите и се прибрал в къщата, а хлапето останало да си играе в градината.
След около половин час дядото се върнал ухилен и казал:
- Ето ти още 5 лева.
- Ама дядо, ти забрави ли, че ми даде вече?
- Нее.Тези са от баба ти...