Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров много се изплашил и си казал:
- Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал:
- Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!
Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Пияница се прибира у дома в един часът и иска жена му да не го усети. Отваря тихо вратата, заключва внимателно, но точно в този момент кукувичката на часовника изкуква един път и жена му се събужда и се развиква: <BR>- Прибираш се толкова късно в един през нощта! Постоянно седиш по кръчмите и не се прибираш! <BR>Мъжът отговаря: <BR>- Ама как така се прибирам в един през нощта?! Сега е десет часът. <BR>- Как десет часът? Кукувичката на часовника изкука само един път. Значи е един часът. <BR>- Ами ти к’во искаш, ма? Да не искаш и нулата да ти я изкука?