Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Генко се прибира от работа, сяда пред телевизора, но чува едни характерни звуци от стената към съседа.
- Тоз съсед взе да ми писва! Ходи да му кажеш по-тихо да се занимава с неговите мръснички!
- Мама искаше да му каже същото още преди час - отговаря малкия Иванчо.
- И какво, каза ли му? - пита Генко.
- Не знам, още не се е върнала...