28 °C
В един африкански град се провеждали избори. Управляващите почнали да раздават банани.
- Айде стига с тия български номера бе! - надала вой опозицията...
Политически
2,996 прегледа
Следващ →
Още вицове
Энаете ли какво ще се получи ако крастосате эмия с таралеж? Бодлива тел
Две момчета играят футбол в парка. Изведнъж някакво отвързало се куче налита на едното от тях. Другото вдига една намираща се наблизо греда, удря с нея кучето, чупи му врата и го убива. Минаващ наблизо спортен репортер става неволен свидетел на случката, отива до момчетата, вади бележник и започва да записва:
— Невръстен фен на ЦСКА спасява приятел от отвързал се звяр.
Момчето – спасител го прекъсва:
— Аз не съм от ЦСКА.
Репортерът започва отначало:
— Малък славист спасява приятел… — Но аз не съм и от „Славия“ – заявява момчето.
— А от кои си тогава?
— От „Левски“, кои други? – заявява гордо фенът.
Журналистът пише:
— Малолетен престъпник убива домашен любимец!
Бай Ганьо, американеца и
англичанина решили да скачат от небостъргач. Първи бил американеца.
Той казал:
-Ще скоча за свободата!
Скочил и не оживял.
Втори бил англичанина.
Той казал:
-В името на кралицата ще скоча. Скочил и умрял.
Като дошъл реда на Бай Ганьо той казал:
-В името на българските тарикати ще сляза с асансьора
По време на полет един бинтован пътник отива при стюардеса и й казва:
- Извинете, може ли да ми отворите вратата, искам да сляза тук.
Учудена стюардесата отива при пилота за съвет.
- Един такъв целият бинтован ли е?- пита я той.
- Да - отговаря му тя.
- Отговори му тогава. Той винаги слиза тук.
Редник яде ябълка, разрязва я, вади семките и ги слага в джоба си. Старшината го вижда и пита защо?
Редника:
— После ще купят от мен тези семки, повишават интелекта.
Старшината:
— Може ли и на мен да ми продадеш една?!
— Заповядай, два лева.
Старшината купува семката, изяжда я и казва:
— Но за два лева можеше да купя два килограма ябълки!
— Виждаш ли – веднага поумня!
— Да, наистина… Продай ми още малко!
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването. Урсула Ле Гуин
