Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София...Няма никой по улиците..Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
-ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
-Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
-...в такъв случай...ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!