Дон Корлеоне като малък (12-годишен) седи и пише писмо на Дядо Господ какво иска за Коледа.
Започва писмото "Мили Боже, много ми се иска да имам червен велосипед с лъскави калници, и..."
Къса листа и си мисли: "Няма да стане. Човек убихме преди месец. Обаче, от друга страна, той сам си беше виновен - кой го кара да влиза в нашия район?"
Пак почва: "Господи, много ми се иска за Нова година да имам червен велосипед..."
Пак къса писмото: "Няма да се навие. Участвах в групово изнасилване. Обаче, от друга страна, тя сама си беше виновна - като й предлагахме пари защо не ги взе?"
Пак пише: "Господи!". Спира, замисля се, посяга пак да скъса листа обаче се сеща нещо. Скача, сваля статуетката на Дева Мария от стената, заключва я в един сандък и продължава писмото:
"Исусе, ако искаш пак да видиш майка си..."
В бара.
- Жалко, че те няма днес...
- Как да ме няма! Ето ме! Седя си до теб!
- Не... Няма те!
- Ама какви ги говориш! Ето ме!
- Искаш ли за пет кинта да ти докажа, че те няма?
- Хайде де!
- Значи, нали не си в Париж?
- Не.
- И в Ню Йорк?
- Не.
- И в Гватемала не си!
- И в Гватемала не съм.
- Значи си някъде другаде!
- Значи съм някъде другаде.
- Щом си някъде другаде, значи не си тук. Така ли е?
- Май че...
- Дай пет кинта!
- Няма!
- Що?
- Нали ме няма тук...