Един депутат излязъл на лов в балкана, обаче се спуснала мъгла и той се изгубил. Лутал се той насам - натам и срещнал един пастир със стадото си и го попитал:
- Извинете, бихте ли ми посочили пътя към хижата?
- Може, обаче ако позволиш да те опъна един път отзад.
- Ааа, ти, луд ли си бе? Ти знаеш ли кой съм аз? По - скоро ще замръзна тук в планината, но не давам!
- Е, твоя воля - казал пастирът и тръгнал.
Депутатът тръгнал сам да търси пътя, но като се поотдалечил малко, поразмислил и си казал:
- Абе, я да се върна аз при пастира. Ще ме наебе един път и какво толкова, поне ще остана жив.
Върнал се той при пастира и се споразумели. Правили те каквото правили и пастира му показал пътя кам хижата.
На другия ден депутатът се събудил, побутнал жена си и я попитал:
- Мило, я погледни през прозореца навън, има ли мъгла?
Тя погледнала и му отвърнала:
- Да, мило, има и то доста гъста.
А депутатът отвърнал:
- Ех и днес ще изгорят доста ловджийски дупета...
Нещастен зет решил да се отърве от тъща си.
- Гледай само да не те осъдят - посъветвали го приятели. - За да изглежда като злополука, купи
й един москвич на старо - ще се пребие с него.
След няколко дни тъщата потрошила москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко - рекли приятелите. - Вземи една лада, сигурна работа!
След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче - рекли добрите приятели, - ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна
главата!
След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! - викнал отдалече. - Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде.