28 °C
Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Червената шапчица
10,058 прегледа
Следващ →
Още вицове
Мутра вика декоратор в многоетажната си къща, води го в стаята на дъщеря си и с недоволен тон казва:
- Дъщеря ми е много недоволна от твоята работа. А уж ти се доверих при обзавеждането на къщата! Тя твърди, че нейната стая е най-страшната в целия дом. Това трябва да се оправи веднага!
Декораторът:
- Добре, господине! Това е съвсем лесна задача - просто трябва да махнем всички огледала…
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
— Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
- Скъпи, а аз единствената ли съм ти?
- Разбира се, любима моя! Друга като теб просто не мога да издържа!
- Защо този депутат е толкова богат?
- Той има собствен бизнес.
- Интересно, какъв?
- Продава тези, които са го купили.
Шотландец тръгва с детето си на излет. Жена му го съветва:
- И не забравяй да сваляш очилата на малкия, ако видиш, че няма нищо интересно за гледане!
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
