Децата в училище пишат съчинение на тема "Зима е". Учителката кара Иванчо да прочете на глас съчинението си. Той започва: "Зима е. Всичко е покрито със сняг. Реката е замръзнала. На леда се ебат два вълка."
- Леле, Иванчо - прекъсва го учителката - ама че неудобно!
- Разбира се, че е неудобно. - отговаря Иванчо. - Лапите им се плъзгат.
Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...