28 °C
Опитът е най-добрият учител.
Японска пословица
Бисери
2,946 прегледа
Следващ →
Още вицове
Една жена имала шкаф, който държала винаги заключен и не позволявала на никой да го отваря. Напразно мъжът й я молил хиляди пъти да му каже какво толкова има в този шкаф. Тя обаче упорито отказвала да се съгласи.
Случило се така, че жената се разболяла тежко и предусештайки своя край решила най-после да разкрие така дълго пазената тайна. Извикала мъжа си и му казала:
- Тъй като виждам, че ми остава да живея още малко реших да отключа шкафа и да ти покажа какво има в него.
- Е, най-сетне се съгласи - зарадвал се мъжа й.
Жената отворила шкафа и мъжът й видял, че в него имало само три яйца и няколко пачки с пари.
- Какво значи всичко това?
- Ами, казала жената: всеки път като ти изневерявах слагах по едно яйце...
- Е, значи за тридесет години брачен живот три пъти изневяра не са много - казал мъжа. Ами тези пари какви са ?
- Ами като се насъберяха повече яйца ги продавах - казала жената.
Той отиде в травматологията, узна, от какво хората най-често получават тежки травми, и чак после купи дарък за рождения ден на тъща си.
Двама овчари си говорят:
- Ох, вчера белязвах животните, направо се измъчих.
- От какво бе, ти имаш само десет овце?
- Да, а трите кошера пчели къде ги забравяш?
Мюлер прави идеологически тест на офицерите от Гестапо. Минава край тях и пита първия :
- Кажете едно число!
- 15 - отговаря офицера.
- Защо точно 15, защо не 51?
Офицерът мълчи. Мюлер записва в досието му: "Истински ариец. Твърд характер."
Пита следващия :
- Кажете едно число!
- 26.
- Защо точно 26, защо не 62?
- Ако Фюрерът заповяда, може и 62. - отговаря офицерът.
Мюлер записва: "Истински ариец. Верен на Фюрера."
Пита следващия:
- Кажете едно число!
- 44.
Защо точно 44, защо не ... А, пак ли вие Щирлиц!
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен. - Сократ
