28 °C
Стоят си трима приятели и си говорят, и тогава единият каязал:
-Абе да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб.
Тогава и вторият казал:
- Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех.
Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си:
-Ало, майко какво правиш.
-Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка.
-Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!
Тъщи
5,100 прегледа
Следващ →
Още вицове
Братче и сестриче с неподправен интерес наблюдават любовните занимания на родителите си през ключалката. когато онези свършват, децата се дръпват и братчето казва:
- Видя ли ги, Ани? А нас ни бият като си бъркаме в носовете.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Между мутри:
- Застраховах бавареца срещу пожар и градушка.
- За пожара ясно ама градушка как ще направиш?
Мъж седнал на бара и си поръчал двойно мартини. След като го изпил, погледнал в джоба си и поръчал отново двойно мартини. След като изпил и него отново погледнал в джоба си и пак си поръчал същото. Барманът казал:
- Ще ми кажеш ли защо всеки път, след като погледнеш в джоба си, порачваш по едно двойно?
- В джоба имам снимка на жена ми. Когато започне да ми изглежда хубава, разбирам, че е време да си вървя в къщи.
Блондинка към съпруга си:
- Ако не ми купиш тази огърлица, ще се разведем!
- Това ултиматум ли е?
- Не, диамант.
Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх. - Фьодор Достоевски
