Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж.
Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно.
След известно време насреща им се задава един бял ловец.
- Здравейте, чукчи.
- Здравей, бели ловецо.
- Гледам хванали сте морж.
- Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане.
- Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно.
Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли.
Вървяли, вървяли и единия се обадил:
- Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно!
- Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана.
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия…
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…