Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пийвал си и гледал през илюминатора.
- Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада- провикнала се в ухото му Мария
- Е, и... - отегчено отвърнал Иван
- Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме.
- Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.
Малката Марийка влезла в спалнята на родителите си и забелязала за пръв път колко е различен физиологически баща и от майка и.
Попитала:
- Какво е това, което се люлее между краката ти татко?
Гордо той отвърнал:
-Т ова скъпа моя са на Господните ябълки на живота. Ако не бяха те ти нямаше да си родена.
Озадачена Марийка казва на майка си това, което е чула от баща си, на което майката пита:
- Баща ти каза ли ти нещо относно увехналото дърво на което висяха тези ябълки?