28 °C
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Разни
2,076 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един човек отива на лекар и му казва:
— Докторе, сънувах ужасен кошмар. Сънувах, че тъща ми води един крокодил. Ах тези жълти очи! Ах тези големи зъби! Ах тази сбръчкана зелена кожа!
— Еee, наистина е страшно!
— Чакайте, сега ще Ви опиша и крокодила.
Директор на голям магазин вижда, че продавач се кара с клиент. Отива при него и го дръпва настрана с думите:
- Вие какво? Нима не знаете, че клиентът винаги е прав?! Какво ви каза клиента?
- Че тук всички сме крадци.
Борец отишъл да си купува телевизор. Влиза в един голям магазин, отива на един щанд и пита:
- Колко струва е оня телевизор?
- На борци телевизори не продаваме! - отвръща продавачът.
Прибрал се борецът вкъщи и решил да се маскира като просяк, за да не го познаят.
Отива пак в магазина.
- Колко струва оня телевизор?
- На борци не продаваме телевизори.
Три пъти се преобличал оня, три пъти го връщали. Накрая се ядосал и вдигнал скандал. Управителят на магазина извикал продавача и го питал, защо не продава телевизори на борци.
- Ами шефе, като искат телевизори, що не ходят на щанда за телевизори. Аз продавам фурни, ама като им кажа,после ме бият...
Мечо Пух и Прасчо плават в лодка, като мечето гребе.По едно време удря с все сила сладко спящия Прасчо по гърба.Прасчо естествено се стреснал и попитал:
- А?Ъ?Какво!?!?
- Аааа!!!На Прасчо не му се спи!?На да гребеш тогава!!!
Р.S.:Мечо Пух е такава свиня!!!
Първа брачна нощ, мъжът съблича жената. В този момент се чува адското думкане по вратата. Мъжът отваря и вижда как влизат четерима души с ковчег на рамо. Влизат, правят една обиколка на спалнята и излизат. Мъжът викнал след тях:
- Простаци, кво правите ве! Как може такова нещо, кви са тия трупове?
А те му викнали от стълбите.
- Извинявай бе братче, ама в коридора не можем да го обърнем!
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
