Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!
3 студенти при Св. Петър – от УНСС, от СУ и от ТУ.
Пита тоя от УНСС:
— От кой университет си?
— УНСС.
— Ти си бил в рая, сега отиваш в ада.
Пита тоя от СУ:
— От кой университет си?
— От СУ.
— Ти си бил в ада, отиваш в рая.
Пита нашия колега:
— От кой университет си?
— От ТУ.
Свети Петър пребледнява, започва да заеква, пада на колене пред нашия човек:
— Вие св. Инженер, отивате в ада, за да видите какво е рай!