На световна конференция на феминистките след официалната част, се събират да обменят опит българката, французойката и англичанката.
По време на разговора те започнали да споделят мечтите си.
Англичанката:
- Ах, как мечтая да съм една сочна ябълка. Да ме гризат, да ме хрускат - докато свърша.
Французойката:
- Аз искам да съм сметанов сладолед - да ме ближат, да ме ближат да ме ближат - докато свърша.
Българката:
- Как искам да съм грамофонна плоча - да ме въртят, да ме въртят, като свърша да ме обърнат от другата страна и пак да ме въртят, и от време на време да ми сменят игличката...
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.