Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Един се прибира у дома мрачен.
— Какво има? – пита жена му.
— Предсказаха ми, че тази вечер точно в 12 часа смъртта ще дойде да ме вземе от бирарията.
— Ти вземи, че се дегизирай – посъветвала го жената. – Облечи други дрехи, обръсни си мустаците, даже за по- сигурно – и косата, тя няма да те познае!
Човекът послушал. Обръснал се, Облякъл други дрехи и отишъл в бирарията.
По едно време – гледа – влиза смъртта. Огледала се насам-натам, пък си рекла:
— Ако тоя чук, дето го търся, не дойде до 12, ще прибера оня, плешивия до бара.